Въпреки големият пожар от 1798 г., през XIX в. Габрово е с напълно определен градски облик. Чисто българското му население е предпоставка в града да не се изграждат чужди архитектурни силуети.
      Габровската възрожденска къща е красива и удобна. Постепенно тя излиза от вътрешния двор и се строи с лице към улицата, така че занаятчията да има непосредствен контакт с клиентите. При тази надпревара за излизане напред уличната линия придобива формата на дъга. Улиците са тесни, силно уплътнени и на места стрехите на къщите се допират. Друга характерна особеност са силно наддадените еркери - осигуряват простор и светлина за вторите етажи. Двуетажни, с резбовани еркери и конзоли, с розети по вратите и просторни чардаци - възрожденските къщи подсказват доброто икономическо състояние и нараснало самочувствие на собствениците.
      Шестнадесетте архитектурни образци, пресъздадени в музея, са обединени в ансамбъл "занаятчийска чаршия". Къщите са копия на съществували сгради в Габрово и региона и са построени през 1967-1973 г.
      Къщата на габровския търговец Петър Сака е построена през 1850 г. до Баев мост в Габрово. Възстановена е в музея през 1970 г. Тя е пример за влиянието н Средиземноморието в архитектурата - фасадата й е изпъстрена с рисувани колони с много прозорци - 21; откритият чардак преминава в закрито помещение "кьошк".
      Първият етаж е търговски дюкян - тук се продават изделия, изработени от майстори на народните занаяти.
      На втория етаж е показан интериор на търговско жилище.