Багренето на текстил с материали от растителен произход е било познато на хората още в дълбока древност. И сега в наше време при археологически разкопки на обекти, които датират от преди Христа, се намират части от тъкани багрени с растения. Например: "синьото" се е постигало с индиго, а "червеното" с брош. Природните багрила са се ползвали навсякъде до към средата на ХІХв. След това навлизат синтетичните багрила. Хората бързо ги възприемат, защото с тях се багри много по-бързо и лесно. Но пък багрилата извлечени от растенията са с невероятна красота. Те могат да бъдат доста наситени или пък едва доловими с леки приглушени тонове. От едно растение могат да бъдат извлечени до 15-20 нюанса. За багрилен материал могат да бъдат използвани - корени, кори, листа, стебла и цветове.
      Неразумното използване на растенията за багрене в миналото е довело до изчезването на някои растения. Много от багрилните растения са и лечебни, за това работейки с тях, трябва да имаме предвид това и да ги използваме по възможност минимално и пестеливо.
      За разлика от химическите бои, с растителните е трудно, почти невъзможно да се повтори точно същия цвят. Зависи по кое време на годината е събран растителния материал, къде е расло растението, както и от качеството на багрилния материал. За да се получат различни цветове, преждата трябва да бъде стипцована. За целта най-често се използва алуминиев, меден и железен сулфат (стипца, син и зелен камък). Багри се също в кисела и алкална киселина.
      Багренето с растения е доста дълъг процес, но резултатите, които се получават си заслужават търпението.