Изработването на въжета за задоволяване нуждите на пазара в миналото, се е извършва от занаятчии въжари. Въжарството е заимствано от домашното приготвяне на въжета и върви, което се прави като се усукват няколко нишки с помощта на вретено, вител, дървено колело или въжарски чук. Дебелите въжета се изработват на специална макара, заимствана от мутафчийските занаят.
      За плетенето на въжета е необходимо пространство (в зависимост от това колко дълго въже е трябва да се направи), затова то често се извършва на открито.
      Опъването на вървите (в случай конопени) се извършва като от едната страна те се закачат на неподвижно закрепен чарк с макари (4 или 5 на брой) - снимка №1, завършващи с куки, а от другата страна се захващат на куката на вирбела, държан от помощник - снимка №2. Обикновено въжетата се сплитат от четири групи насновани върви - снимка №3. Разделените на групи върви се вкарват в каналчетата на въжарския чук. Той се състои от глава във формата на пресечен конус с 4 канала - снимка №4. Така подготвените за сплитане четири върви се натягат (усукват) посредством въртене вървите на ремъка към чарка - снимка №5, №6. След като вървите се усучат те се мокрят, за да се стегнат - снимка №7. Помощникът хваща халката на вирбела и предава въртеливо движение - снимка №8. Същевременно майсторът отпуска чука по дължината на основата като притиска и отпуска плавно чука до окончателното изплитане на въжето - снимка №9 - №12.
      На края се правят няколко последни оборота на макарите на чарка, за да се получи плътност на въжето, след което с мокър памучен тампон се навлажнява цялата дължина - снимка №13. Откача се готовото въже, завързват се краищата му, намотава се на гранче (снимка №14) и се оставя да изсъхне.
      Въжето е готово! - снимка №15