В кожарското производство се употребяват сурови кожи от биволи, биволици, волове, крави, телета, коне, магарета, катъри и др. За обработката се използвали следните материали: вар и пепел, кучници и кокоши курешници, дъбови кори, паламуд (чашка на плот от дъбово дърво), смрадлика, морска сол и трици.

До Освобождението в Габрово са изработвали четири вида кожи: папукчийски гьон от биволски и едри волски кожи; кюселе - полуобработен гьон за цървули от по-дребни говежди и конски кожи; сахтиени - от кози и мешини - от овчи кожи за лица и хастар на обувки.

Обработката на кожите се състои от три основни етапа - опресняване и очистване на кожата, варосване и дъбене. Всичко това става с помощта на големи и малки дървени корита, бакърен казан, постав (четвъртит дървен сандък), менгеме, чебъри, ведра, крини, дърмони, саръци, железа ("бучаци") за саркисване и дръгнене, дървени магарета, и др. А до табакханата, се намират две иззидани в земята каменни или дървени каци за варов разтвор.

Освен споменатите съоръжения и инструменти, необходими за обработката на сурова кожа, в експозицията на табакханата в Етъра ще видите няколко вида "железа" за саркисване и дръгнене - стири, бланжири, билюри, бочаци; кавале, върху което се поставят кожите за механичната обработка, заменило по-раншното дърво, наречено куспия, както и мраморни плочи, заедно с табашки кламери за опъване на кожите.

Впечатляващ е големият чардак, който за сметка на намалената жилищна площ е служил за сушене на кожите. Извън сградата на табакханата могат да се видят и петте иззидани в земята каци за варовита обработка.

Експонираната в музея табакхана е копие на работилницата на Иван Иванов Голосманов, строена около 1865 - 1870 г.