Бакърджийска работилница



Чрез фотосите е проследен процеса на изработка на менче.

1.jpg

2.jpg

3.jpg

4.jpg

5.jpg

6.jpg

7.jpg

8.jpg

9.jpg

10.jpg

11.jpg

12.jpg

13.jpg

      Бакърджийството (медникарството) е познато в нашите земи от древността. Развитието му през вековете и усъвършенстването на техниката на изработка носи отпечатъка на социално-икономическите отношения в българското общество.
      По време на Възраждането, при оформената диференциация сред металообработващите занаяти, бакърджийството се специализира в производство на домашни съдове и църковна утвар. Причината за това се крие във факта, че медта е най-ковък и най-мек от всички метали, които се използват в народните занаяти. Освен това, медта е най-топлопроводимия метал в нашето занаятчийско производство. По този начин, от една страна, бакърът е особено приложим за съдове, които са в досег с огъня, а от друга, често пъти им предава твърде специфични форми - високи столчета, дълги дръжки, широки дъна и др.
      За разлика от среброто и златото обаче, медта лесно оксидира, което води до друга особеност в производството - калайдисването или посребряването на целите съдове или на тези части от тях, които са в досег с храната или течността.
      По важни медникарски сечива са: мях, мулия, циция, дървени чукове, железни чукове, магаре, калеми и др.
      В най-старо време бакърджиите сами са леели медта на кюлчета и от тях изчуквали листове, от които изработвали съдовете. По-късно, в средата на ХІХ в., започва вноса на медта на листове от Цариград.
      От листовете се правят, както стените на съдовете (пеливро), така и дъната. С изчукване се предава нужната форма на стените и дъното. След това се извършва събирането им. Според технологията на изработка, следващите изчуквания на съда са предвидени за оформяне на съда и за заздравяване на изработения предмет. Често тези изчуквания се извършват с такива чукове и в такова редуване, че се превръщат в част от системата на украса. Едва след това, ако е необходимо, се извършват другите допълнителни украси, с калеми, апликации или изрязване на первази. В бакърджийството се наблюдават три типа украса: функционална, рязана и гравирана. Към последната спадат и надписите. По съдържание те са посвещения или нравоучения.
      Една от особеностите на българското медникарство е, че то се придържа стриктно към принципа за функционалност, както пир формите, така и при украсата. Практичността на изделието е по-важна от художествената му стойност.
      Бакърджиите произвеждат всякакви изделия за бита: синии, подноси, джезвета, павури, котлета, сахани, тасове, котли, гюмове, ибрици, кани, кипчета, черпаци, чаши, сервизи за кафе, вино и ракия и др., както и ритуални съдове - дискоси, купели и др.

      В нашия музей бакърджийството е представено в къщата с работилница на бакърджията Трифон Кънев от Габрово. Тя е копие на оригиналната къща, построена през 1872г. южно от църквата "Св. Богородица" (в центъра на Габрово).

снимки от чаршията
на музея
механизми, движени от вода
ръчна изработка
мутафчийство
хлопкарство
бакърджийство
ножарство
работилници, експозиции, възстановки
календар, годишнини, публикации
Свето Богоявление
интериор, информация, резервации
връзки, забележителности...