Бакърджийството (медникарството) е познато в нашите земи от древността. Развитието му през вековете и усъвършенстването на техниката на изработка носи отпечатъка на социално-икономическите отношения в българското общество.
      По време на Възраждането, при оформената диференциация сред металообработващите занаяти, бакърджийството се специализира в производство на домашни съдове и църковна утвар. Причината за това се крие във факта, че медта е най-ковък и най-мек от всички метали, които се използват в народните занаяти. Освен това, медта е най-топлопроводимия метал в нашето занаятчийско производство. По този начин, от една страна, бакърът е особено приложим за съдове, които са в досег с огъня, а от друга, често пъти им предава твърде специфични форми - високи столчета, дълги дръжки, широки дъна и др.
      За разлика от среброто и златото обаче, медта лесно оксидира, което води до друга особеност в производството - калайдисването или посребряването на целите съдове или на тези части от тях, които са в досег с храната или течността.
      По важни медникарски сечива са: мях, мулия, циция, дървени чукове, железни чукове, магаре, калеми и др.
      В най-старо време бакърджиите сами са леели медта на кюлчета и от тях изчуквали листове, от които изработвали съдовете. По-късно, в средата на ХІХ в., започва вноса на медта на листове от Цариград.
      От листовете се правят, както стените на съдовете (пеливро), така и дъната. С изчукване се предава нужната форма на стените и дъното. След това се извършва събирането им. Според технологията на изработка, следващите изчуквания на съда са предвидени за оформяне на съда и за заздравяване на изработения предмет. Често тези изчуквания се извършват с такива чукове и в такова редуване, че се превръщат в част от системата на украса. Едва след това, ако е необходимо, се извършват другите допълнителни украси, с калеми, апликации или изрязване на первази. В бакърджийството се наблюдават три типа украса: функционална, рязана и гравирана. Към последната спадат и надписите. По съдържание те са посвещения или нравоучения.
      Една от особеностите на българското медникарство е, че то се придържа стриктно към принципа за функционалност, както пир формите, така и при украсата. Практичността на изделието е по-важна от художествената му стойност.
      Бакърджиите произвеждат всякакви изделия за бита: синии, подноси, джезвета, павури, котлета, сахани, тасове, котли, гюмове, ибрици, кани, кипчета, черпаци, чаши, сервизи за кафе, вино и ракия и др., както и ритуални съдове - дискоси, купели и др.

      В нашия музей бакърджийството е представено в къщата с работилница на бакърджията Трифон Кънев от Габрово. Тя е копие на оригиналната къща, построена през 1872г. южно от църквата "Св. Богородица" (в центъра на Габрово).