Хлопкарска работилница



Чрез фотосите е проследен процеса на изработка на хлопки.

1.jpg

2.jpg

4.jpg

7.jpg

3.jpg

10.jpg

5.jpg

6.jpg

8.jpg

9.jpg

11.jpg

12.jpg

13.jpg

14.jpg

15.jpg

      Хлопкарската работилница е разположена на първия етаж на къщата от с.Нова махала.

      Големият български етнограф проф.Христо Вакарелски смята, че напредналото скотовъдство на Балканския полуостров, разпространено у българите най-вече в планинските райони, е първопричината за възникването на звънарството. Занаятът включва изработването на ковани звънци и бронзови - ляти, както и изработването на камбани за черкви.
      В Габровско се изработват само ковани хлопки от желязна ламарина и занаятът е известен под името Хлопкарство. Освен това като обхват, той се среща само в с.Нова махала (сега кв.Априлово).
      Хлопката предпазва животното от загубване. Тя се завързва на един или два водача от стадото - дрънка ли хлопката, животните се събират, не се ли чува - те се разпръскат. Освен това различието в тоновете се използва като белег на собственост от отделните стопани, за да се избегне смесването на стадата.
      Първата слава на новомахленци е ножарството. Но това производство от началото на XX в. започва да намалява. Въпреки това, търговските контакти из страната, познаването на пазара, разкрива шанс, "да се открадне" нов доходен занаят, както става с хлопкарството. Според разказите на живи майстори, първата хлопка е донесена от Гърция от братята търговци - Георги и Цаньо Павлеви, които я дават на брат си Донко Павлев Ковачев. Той в съдружие с други майстори започва изработването им в първите години след Балканската война.
      Първите изработени хлопки се казват "траки". Те са сплескани и оформени само със студено изчукване и нямат хубав глас. Поради това търсенето им е слабо. Друг вид са "рогатите" - без да им се мачкат рогата. Но най-много се изработвали т.н. "обли" хлопки.
      Работилницата е сравнително голямо помещение, тъй като всички инструменти и материали се съхраняват вътре: дървени въглища, желязна ламарина, оджак с мях, маса за кроене на ламарина. Инструментариумът е твърде разнообразен: резачка за ламарина, ножици, железни калъпи "чаши" за студено изчукване, калъпи за горещо изчукване, наковални и йорсове, чукове и др.
      С помощта на този разнообразен инструментариум изработването на хлопките преминава през много операции, при всяка от които се изисква умение и сръчност, за да се "докара" хлопката до определена форма и глас. Най-напред хлопката се скроява по терк (шаблон). След това се прави отвръщане на ламарината на огнището, за да не се цепи. После се прави набор и се преминава към студено изчукване, казва се още "корубене" на хлопките върху железни калъпи. Следва горещо изчукване или "избиване на тумбаците" - ламарината се загрява на огъня и се избива. Преминава се през сгъване (заметешване на краищата), заковаване с железни нитове, смачкване на рогата, приготвяне и поставяне на клуповете. Заваряването е една от трудните операции, тъй като хлопката трябва да получи галса. Смес от бронз, боракс, сол и жълта пръст се прави на каша и се маже хлопката. След това се нагрява до стопяването на сместта.
      Когато майсторът сметне, че хлопката е заварена, хваща я с клещи откъм устат и я потапя във вода, но така че да не влиза вътре вода, защото клупът ще се закали и няма да може да се огъне. Очуква се калта и се оставя да се изсуши на оджака. Поставя се езика и следва последната, "най-тънката" операция - докарване гласа на хлопката. Той зависи от устата на хлопката, от дебелината на ламарината и заваряването. При по-дебела ламарина устата трябва да е по-широка. "Всяка хлопка трябва да запее със свой глас" - разказва майсторът.

      Хлопкарите празнуват своя патронен празник заедно с ножарите на 18 януари - Атанасовден.

снимки от чаршията
на музея
механизми, движени от вода
ръчна изработка
мутафчийство
хлопкарство
бакърджийство
ножарство
работилници, експозиции, възстановки
календар, годишнини, публикации
Свето Богоявление
интериор, информация, резервации
връзки, забележителности...