Кога за първи път видях Етъра?       Дарина Маринчевска       Дом на хумора и сатирата Израснала съм в Габрово и с Етьра са свързани много от ученическите ми спомени за излети с класа или с родителите. Етнографският музей и сега е любимо място за посещение и отдих на цялото ни семейство, там водим задължително и всички наши гости от чужбина. Лично за мен "Етъра" е символ на изобретателния и предприемчив дух на габровеца и доказателство за самобитния талант на балканджията. Освен радост за очите и наслада за душата, той е и идеална школа за възпитание на подрастващите в родолюбив и почитане на традициите.       Анна Маринова       Директор на Национална Априловска гимназия - Габрово На шест години ме заведоха да видя родното място на Ран Босилек - Габрово. Като човек на голямата вода, расъл край Дунав, и на широката равнина, далечина и градски Русенски пейзаж, детското ми съзнание възприе някак си приказни и крехки тъничката рекичка и чудните дървени колела, които пееха. Те разбиваха водата на хиляди светли кристали, като водни глухарчета, разпръснали парашути из въздуха …Кожата ми още усеща хладината и допира на миналото, помни движението на планинския въздух, и неволно в устата ми приижда вкусът на най-сладкото нещо в детството ми: захарно петле от Етъра       Ученичка       СОУ "Райчо Каролев", Габрово За първи път посетих Етъра в най-ранната си детска възраст. От тогава нямам ясни спомени, но при честите си посещения по-късно съм натрупала много впечатления. Това, което най-много ме е възхищавало, е изумителната красота на Етъра. Природата, архитектурата на старите къщи, калдъръмите, ручащите каменни чешми, цъфналите мушката, шарените черги, писаните стомни - всичко това е толкова красиво, чисто българско! Тази красота е изпълнила сърцето ми и затова, когато преди четири години бях в Канада, в залата за детски рисунки в Националната художествена галерия, с моята рисунка показах старата българска къща в Етъра - частичка от България. Ако можех, бих подарила на всяко дете по света по едно захарно петле, с пожелание да дойде в България и да посети Етъра.       Мария Алексиева Попова       ученичка в СОУ" Райчо Каролев", Габрово Казвам се Мария Алексиева Попова. Родена съм в град Габрово. Уча в училище СОУ" Райчо Каролев" и тази есен ще бъда в шести клас. Като габровка не мога да не се гордея с нашия етнографски музей "Етър", който прави известен града ни у нас и в чужбина. Той носи названието си от името на река Янтра. Траките са я нарекли Ятрус,славяните - Етър, а сега се нарича Янтра. Музеят носи нейното славянско име. Ще се опитам да представя този уникален комплекс през погледа на едно малко дете. Когато за първи път го посетих ме впечатлиха захарните петлета, сусамките, шарените каруци, писаните стомни-един непознат за мене свят. Сега вече зная, че този музей съхранява миналото, историята на моя роден край през епохата на българското Възраждане. Това е време на ярки изяви на свободолюбивия, творчески и предприемчив дух на балканджията-габровец. Може да извървиш калдъръмената пътека за един час, но това е достатъчно, за да почувстваш духа на една отминала, но неповторима епоха от хилядолетната история на България.       Силвия Хинкова       Изп. директор на РТА "Стара планина" Първият ми спомен от Етъра е от най-ранните ми детски години. Сигурно съм била 3-4 годишна, когато родителите ми, като повечето габровци от онова време отиваха там за удоволствие на разходка с децата си. Още помня топлия аромат на онзи чуден за мен хляб - симида. И захарните петлета. И красивите къщи. Това е останало в детското ми съзнание и реката, в която натопих скришом крака - трябва да е било през лятото. После на ученическите екскурзии магията вече не беше същата. По-късно вече екскурзовод на чуждестранни туристи в Албена ми се налагаше често да посещавам Етъра и да слушам беседите на местните екскурзоводи - атрактивни, пълни с обич към това най-скъпо за габровеца място. В последните осем години откакто съм в РТА "Стара планина" често ходя в Етъра, за да го покажа на мои лични и служебни гости от България и чужбина. И на дъщеря си разбира се. Обичам Етъра, обичам застиналото време в него, обичам звучите на чаршията и вкусните аромати, които се носят и от шекерджийницата и от фурната и от механата. Водата в Сивек все така ме привлича с прохладата си, а уникалните старовремски механизми на съоръженията все още ме удивляват с умелата си изработка и практичността си.       Петър Тоцев       Директор на Исторически музей - Габрово       Първата ми среща с "Етъра" бе с неговия модел, разработен от Лазар Донков и поставен в залата на историческия музей. По-късно бях на бригада при завършване на хотела. Чувствам се част от създаването. Най-силното ми впечатление е от изумителното майсторство на габровци да направят от камък и дърво изумителни съоръжения.       арх. Иван Николов "ЕТЪРА" - ОЛТАР НА БЪЛГАРСКАТА ДУШЕВНОСТ За мен "Етъра" е един олтар на душевността и творческия гений на нашия народ, пред който винаги съм искал да се поклоня. За радост такива олтари се срещат все още на много места в България и Македония. Симбиозата между природата, човешките творения, поверия, легенди и история ражда една мистична и романтична атмосфера, която винаги ме зарежда с творческа енергия. Добре е, че тук се работи целенасочено за превръщането му в действащ - живеещ къс от миналото, пренесен от Лазар Донков и последователите му в днешни дни. Ако "Етъра" беше само един музей на открито с архитектурата, занаятчийските работилници и етнографските експозиции, той нямаше да се различава от много други такива по света. Възстановките на обичаи, вярвания, празници, театрални постановки на открито и други ,са онова, което го прави различен и силно обогатява въздействието му върху хилядите посетители. От мен като архитект може би се очаква, че ще кажа нещо повече за архитектурната експозиция. Тази архитектурна експозиция се състои от сгради и други архитектурни елементи, които са добре подбрани и композирани. Тя допълва или още повече - тя е част от онази душевност, за която говорих по-горе и не може да бъде отделяна от всички останали компоненти. В това се състои силата на комплексното въздействие на целия музей. Надявам се, че и в бъдеще "Етъра" ще продължава уверено и с досегашното себеотдаване на колектива да носи духа на българското.