Чипровското въстание от 1688 г. води до множество промени в живота на хората от района. Прокудени в далечни земи, те не забравят родния край и когато се завръщат в началото на ХVІІІ век вместо да копаят руда започват да тъкат килими.

За своето няколковековно развитие чипровският килим преминава през различни етапи на развитие, които изследователите наричат конструктивен, декоративен и орнаментален. От конструктивния период (ХVІІІ век) са килимите, наречени Бакамски или Гарибалда и Каракачка. При оформяне на композицията се използват триъгълници, ромбове и други геометрични фигури, чрез съчетаването на които се получават макази, канатици и др. Типичният колорит се постига с охра, кафяво, жълто и зелено, като се съчетават топли и студени цветове.

Вторият период, декоративен (ХІХ век), е белязан от стремежа на тъкачката към по-голяма пищност и разнообразие, тя е вдъхновена от природата и околната среда. Тъкат се стилизирани цветя, растения, животни, в палитрата на чипровските килими се въвеждат червения, черния и белия цвят. Творческата дарба на килимарката ражда пъстрите Лози, Венци, Цвекьета, Птичи гнезда и др.

През орнаменталния период (ХХ век) са въведени химическите бои и чипровския килим изпитва влиянието на чужди образци. Кавказко, Куфарите, Медальон, Циганки са най-разпространените модели, тъкани от чипровчанката. Това е периодът, през който чипровските килими печелят златни медали, дипломи и грамоти на изложения в България и чужбина.

Във всеки чипровски килим се крие определена символика, във всяка фигура килимарката е втъкавала своите чувства, желания и мисли. Маказът символизира пясъчен часовник, канатицата е носител на благоденствие и дълголетие, кол?та са символ на слънцето, венците олицетворяват завършека на нещо хубаво, каракачката пресъздава древната богиня на плодородието.

Чипровският килим е с две лица, изработва се от вълнена прежда, която се оцветява с природни багрилни растения като брош, смрадлика, дюля, орех, слива, кестен и др. Изпраната и изсушена вълна се разчепква, като развлачването й за основа се извършва с уред, наречен единак, а за вътък - с ръчен дарак. Развлачената вълна се свива на къделя и се изприда на хурка. Преденето се е извършвало и с чекрък, като едновременно с преденето става и усукването на нишките, с което се е получавала по-голяма здравина.

Багренето на преждата представлява важен етап от процеса на изработване на чипровски килими. Боядисването е ставало в подръчни глинени съдове, докато с разрастването на занаята не започнали да се поръчват съдове за "чиньене". Боята е била получавана при обработката на кората, листата или корените на различни растения. Например коренът на броша багри в червено, листата на домата дават зелен цвят, кората на сливата - виолетово сиво, листата на дюлята оцветяват в розово. Килимарката въз основа на опита си е определяла количествата багрила, необходими за получаването на различни цветове. След багренето преждата се изпира и суши.

Изтъкаването на килима се извършва на вертикален стан като предварително на специален уред се насновава основата на килима. Пъстрите и красиви фигури на чипровския килим се получават чрез "успущанье", "пълненье" и "вършене". Когато килимът е готов, основата се прерязва, килимът се сваля от стана и за да се изпробва здравината му в него се люлее малко момиченце.

Минавайки през всички тези етапи майсторките на чипровски килими създават уникални със своята композиция и цветове образци, които остават всепризнати с качествата си в областта на приложните изкуства.