Най-големият зимен празник, наситен с много обредни и магически действия, целящи семейно и стопанско благополучие. Той съвпада с началото на новата слънчева и стопанска година.

Основна част от обичаите и обредите е съсредоточена около трапезата на Бъдни вечер. Специално внимание се отделя на приготвянето на обредните хлябове - един за трапезата, наречен "харман" и кравай за коледарите.

Храната за тази вечер е постна, приготвена от това, което ражда земята. Трапезата се слага направо на земята, върху слама. Задължително присъстват пълнени чушки, сърми, варен боб, варено жито, тиквеник, цяла зелка, мед, орехи, туршия, лук, чесън, ошаф от сушени плодове.Съществен елемент от обредността е и огънят, който тази нощ не трябва да загасва.

След полунощ тръгват коледарите. Те са ергени, празнично облечени, наметнати с ямурлуци, с пуканки и червено мушкато на калпаците, а в ръцете с дрянови криваци. Групата се състои от нечетен брой момци. Коледарските песни са с магически-заклинателен характер, целящи увеличаване на стопанското благосъстояние. Стопанката на дома дарява коледарите с "вит,превит" кравай, дребни пари, брашно, сланина, боб, лук, вино и др. Краваят се поема от водача на групата с две ръце и се произнася традиционната коледарска благословия, която е словестна магия за здраве и благополучие.

На следващият ден се ходи на гости на именниците, а момите правят надпяване на пръстените или "дай Ладо", както е известно в нашия край.