В средата на XIX в. в българските земи навлиза все по-осезателно европейската мода. Богатите гражданки се обличат в рокли малакови (кринолини - рокли с обръч в долната част), шлейфове ( рокли с допълнително удължено парче в задната долна част) и турнюри (рокли с допълнително поставена възглавничка отзад на ханша, за придаване на обем).

Богатите граждани, от своя страна, се обличат в европейски мъжки костюми фрак (сако с изрязани предници в долната част), редингот (издължено до коленете сако, с широки поли и двуредно закопчаване), смокинг (сако с лъскави копринени ревери и яка) и обикновено сако. Всичките се комбинират с панталон.

С навлизането и утвърждаването на европейската мода, у нас се налагат и долните дрехи, т.нар. бельо. Мъжете вече носят дълги долни гащи, които се купуват готови или се шият от вносни хасета, а по-бедните граждани - от американ. По време на Освободителната война българите се убеждават в добрите качества на трикотажната фланела и я използват за своето бельо.

След Първата световна война мъжкото бельо се шие от хасе. Мъжете носят и бельо - производство на трикотажната фабрика в Габрово. Появяват се и пижамите за сън, които се шият от зефир или бархет - едноцветни, раирани или на цветни фигури.

През втората половина на XIX в. и в началото на XX век се възприемат всички съставки на дамското бельо - корсети, комбинизони, гащи, фусти, нощници. Корсетите са с банели, стягащи жените като в менгеме. Комбинизоните са с по-широки или по-тесни презрамки, с украса от фабрични копринени галони в нежни цветове - розово, бяло, резида и др. Те са ръчноплетени или фабрични, с украса от бели дантели, нервюри, басти, плисета и др. Гащите са най-често с дълги крачоли до коленете, цепнати или зашити отдолу и също украсени с къдри, дантели и др. Фустите обикновено са с един или няколко волана. Нощниците са с къси или дълги ръкави или без ръкави, с различни украси. Първоначално бельото се набавя чрез внос и е ушито най-често от хасе, а в някои случаи и от батиста. Към края на века се шие по поръчка при местни шивачки. Бедните гражданки си го шият сами от американ.

В периода след Първата световна война женското бельо се олекотява. Долната фуста отпада. Комбинизонът е с дължина до коленете и е с тесни презрамки. Гащите са по-къси като шорти. Бельото се шие от по-фини платове като опал, батиста, креп де шин, креп сатен и др. То е не само бяло, а и цветно - жълто, бледо розово, светло синьо и в други светли тонове. По това време започва да се използва и жарсето. Появява се и сутиена, който замества корсета