|
През месец април 2002 г. в Изложбената зала на АЕК "Етър" се представя авторската изложба на майстора-мутафчия Христо М. Христов "Текстил от козина. Традиция с продължение".
Мутафчийският занаят е бил един от добре развитите занаяти в миналото, свързан с отглеждането на кози, от които единствено се доставя суровината за изготвяне на мутафчийските изделия.Мутафчийството се развивало във връзка с разрастването на занаятите и търговията и оттам все по-широкото използване на кираджийските кервани. Затова през Възраждането само в няколко от най-големите средища на мутафчии са работели стотици майстори. В големи количества се тъчали мутафчийски чували и торби за пренасяне на различни стоки, конски колани и зобни торби за коне. Между тях са характерните и за Габровско големи прешови (чували за жито) и черги в естествените цветове на козината. Занаят бързо и катастрофално запада след Кримската война. Като производители на козиняви торби и пътеки една част от мутафчиите са просъществували и след Освобождението, запазвайки пословичното си трудолюбие.
В последствие десетилетия съвременникът ни търси отново творчеството на възрожденските ни майстори - сега не като битова среда, а като насъщна духовна атмосфера, като стремеж към топлата и уютна среда, създадена някога от ръцете на изкусни майстори. Сред тях са и единичните представители - майсторите на козиняви изделия. Потомците и продължителите на мутафчийския занаят са най-ревностните пазители на това истинско творчество. И ако сред майсторите - тъкачи, които са едни от най-многобройните в страната, се срещат доста, които използват козината за материал, то мутафчиите са само няколко в цялата страна, истински самотници сред стотици майстори грънчари, медникари, дърводелци ...
С изложбата "Текстил от козина. Традиция с продължение" авторът няма претенциите и не си е поставил за цел да представя историята на занаята "мутафчийство", чрез неговите изделия, а само показва една част от него.
Изложбата започва с дисаги, торбички и пътеки, такива каквито са тъкани от майсторите-мутафчии в периода от края на ХІХ в. до средата на ХХ в. Като майсторът повтаря всичко това,което се е изработвало в естествен цвят, фрагмет и размер. Продължението на изложбата включва същият набор от тъкани, но вече разкриващи хрумванията на авторът изпълнени със собствен художествен стил. В самият край са представени шест пана в рамка, изработени в гобленова техника, с основно използване на козина, в съчетание с вълна и плъст.
Майсторът-мутафчия Христо Маринов взема участие в изложбите в страната - в Орешак, във В. Търново, съвместно с занаятчии от Северна България, в Асеновград и др. В чужбина - съвместно с майстори от АЕК "Етър" - в Бранислава (Словакия), музей "Астра" (Сибиу, Румъния) и в Аалст(Белгия).
|