Вярата, че хлябът е свещен съществува от древни времена. В българската народна култура трудно може да се намери празник, обред или каквато и да е култова практика без участието на обреден хляб. Във всекидневието той е храна, а в обредите - жертва, магия и символ.

      Още в края на 19-ти век етнографът Димитър Маринов документира в Русенско обредни хлябове за различни празници и обреди и заснема техните форми и орнаментика. Сто години по-късно отдел "Етнография" при Русенския музей възобновява целенасочено дейността по издирване и описване на обредните хлябове от Русенско. В резултат на това се появява колекцията от обредни хлябове, която периодично се попълва.
      Настоящата изложба съдържа 50 броя гипсови отливки на оригинални обредни хлябове от Русенско. Те са групирани съобразно календарните и семейни празници: Коледа, Тодоровден, Трифон Зарезан, Великден, Гергьовден, Архангеловден, Сватба, Прощъпулниk, Задушница (помен), Служба на светец, Нова къща.

      Обредните хлябове от Русенско притежават пластична украса, съобразена с предназначението им и се отъждествяват с основния смисъл на обреда. Най-разнообразна е украсата в Коледните и Великденските хлябове, където се откриват астрални символи - слънце, месец, съзвездия.

      Астрални символи в обредните хлябовe
      Обредните хлябове в различните етнографски области имат сходни орнаменти и сродни названия. Това според изследователите говори за наличие на система от вярвания, на която се подчиняват вариантите в названията и изображенията на хлябовете. Най-популярни изображения в хлябовете по Коледа са "купи със слама", "харман", "гумно", често свързвани с темата за добра реколта през новата година. Всъщност тези имена обозначават звездното небе, както то е назовавано в гатанки, а купите със слама подсказват за Млечния път --според легендите той е път, посипан от слама, при опита на един кумец да ограби кума си.
      Върху множество обредни хлябове се виждат слънца - когато те са четири, имаме сигурен белег за проява на архаичен календар, обозначаващ четирите слънцеповрата - слънцестоянето и равноденствията.
      Някои Гергьовденски хлябове имат шест или седем звезди - в този случай изследователите разпознават съзвездието Плеяди (Квачка, Кокошка с пилета), които се скриват тъкмо на Гергьовден. Астралните символи присъстват върху обредните хлябове заради обвързаността на обредите с положението на Слънце, Месец и Звезди в особените точки от календара, които днес наричаме празници.

      Структура на изложението
      Обредните хлябове могат да бъдат изложени във витрини или върху постаменти хоризонтално. Ще бъдат групирани по календарни празници и семейната обредност -сватба, раждане, смърт. Между тях ще се експонират и оригинални пешкири от фонда на музея. Във вертикалния експозиционен пояс над обредните хлябове ще бъдат изложени оригинални "късани" възглавници от Русенско, също от фонда на музея.