Тютюнът се отглежда преди Всичко за листата, от които се получават различни тютюневи растения - папироси /цигари/, пури, тютюн за листа, тютюн за дъвчене и за смъркане /енфие/. От листата и стъблата на тютюна и особено от махорката, характерни с Високо съдържание на никотин се приготвят препарати, които се ползват с успех за борба с някои вредители по растенията и животните. От тях се добиват лимонена и ябълчна киселина, които намират приложение в медицината и хранителната промишленост. От стъблата на тютюна се получава висококачествена хартия, а от тютюневото семе се получава ценно растително масло. Специфичното действие на тютюна се обуславя от алкалоида никотин, които се съдържа в листата и стъблата му. Този алкалоид е силна отрова и честата употреба на тютюн може да доведе до тежки последствия за здравето на човека.
      Тютюнът произхожда от Америка. Участниците в експедицията на Христофор Колумб при откриването на този континент отбелязват, че са наблюдавали как туземното население пушело набити на тръба листа от едно растение, наречено от тях "табако". Първите сведения за пренасянето на семената от тютюна се отнасят към 1496 г., но особени заслуги за разпространението на тютюна в Испания и Португалия, а по-късно и в цяла Европа има Жан Нико, френски посланик в Лисабон, чието име носи родът Никотиана.
      В началото тютюнът е бил отглеждан като лекарствено растение и е използван при наранявания, стомашни болки, главоболие и др.болести. Затова и първите му наименования са били свързани преди всичко с медицинската му употреба. Във Франция например са го наричали "Херба панацея" /вселекуваща билка или билка на царицата или царица на билките/. По-късно тези названия са били забравени. В науката остава названието Никотиана, а в обикновения говор гюгюн, табак и др. Когато консумацията на тютюна взела широки размери, в много страни била предизвикана остра реакция и били издавани строги наредби за унищожаването но тютюна. Църквата обявила тютюна за дяволско творение, а пушачите били преследвани и подлагани на най-тежки наказания.Турския султан Мурад IV например наказвал пушачите със смърт. Въпреки строгите мерки, обаче отглеждането на тютюна и неговата консумация вземали все по широки размери. Прибягнало се до други мерки - облагане на пушачите с тежки данъци и монополен режим върху производството и търговията с тютюн. Пръв френския министър кардинал Ришельо използвал тютюна за засилване на държавните приходи, като през 1669г. обложил с данък, а през 1674 г. било въведено и монополното право на държавата само тя да фабрикува и продава тютюн. Този пример бил последван и от други държави. През 1687 г. султан Сюлейман издал ферман разрешение да се засажда тютюн в Македония и Кърджали, а по-късно бил уреден и тютюнев монопол, който дава голям тласък в развитието на тютюнопроизводството на Балканите, включително и по нашите земи. В сравнение с другите земеделски култури тютюнът не заема значителни площи, но по ценност на получените изделия той има извънредно голямо народостопанско значение и надминава много култури, заемащи значително по- големи площи. Отглеждането на тютюна не изисква специални мелиорации и големи капиталовложения, обемът на производството и сортовият състав могат лесно и бързо да бъдат изменени и съгласувани с нуждите на пазара. При това той може да се отглежда продължително време на едно място, което улеснява още повече производството му. Тютюневата култура поглъща много труд и е особено подходяща за гъсто населени райони с малко обработваема земя.