Авторът е етнограф от Добрич, единствен майстор в България, който от 27 години упражнява този занаят.
      В изложбата са показани 200 накита, неизменна украса в забраждането и българската национална носия от цялата етническа територия на страната. По традиция в миналото българката ги е изработвала сама на ръка като ваяла своето изкуство по неписаните закони на красотата. Умението й стои както в изработения накит, така и в гиздавата й носия. Забраждането е това, което придава завършек на костюма. Показаното разнообразие на накитите носи спецификата на региона, обичая, възрастта, понякога прическата предполага формата (ориолоподобно, подковообразно, цилиндрично и др.). някои накити се използват целогодишно, други се слагат само един път в живота.
      Авторът използва стъклени мъниста. Естетиката на накита според него се крие най-вече в пестеливостта. Изработил е повече от 370 автентични образци, но създава и предмети и по свои идеи и техники. Много често в накитите се вплитат елементи от растителен и животински произход (пухчета, петльови пера, зърна карамфил, скилидки от чесън, охлювчета), сребърни и златни парички. Според традицията всички те са за предпазване от болести и уроки - казва автора.
      Присъства и металната украса "орлини" (парички) в накити за главата и шията. Според автора те носят характера на района - в Източния Балкан предпочитат черно-белите цветове, в Родопите - ярките, а в Северозападна България преобладава червеното. В Габровския Балкан, където костюмът е много пестелив в цветово отношение, присъства изобилие от метални накити (сокай).
      В изложбата са показани и уникални мъжки накити за шия, носени във Варненско, Тракия, Родопите. Те се наричат кьостек или бурма. Изработени са изцяло от мъниста, дължината им е до кръста, завършват с пискюли, като в долния край можа да се закача джобен часовник. Накитът се изработва от годеницата за бъдещия жених и се носи към празничната премяна.

      Откриването на изложбата-базар бе съпроводено с ревю на забраждания от различни краища на страната.