Дърводелството в Габровско е самобитно занятие, наложено на населението от самата природа - богата на гори и вода, а бедна на плодородна земя.
      В миналото то е основен поминък на населението от планинските колиби, разположени южно от гр. Габрово, по двата притока на р. Янтра - Етърската и Паничарската реки.
      Всеки дъроводелец е работил това, което е усвоил от своя баща или което му допада повече. Край своята специфична работа всеки е изработвал и други, странични изделия, които са се търсели повече през дадена година или сезон. Изработваните изделия дълго време заемали много важно място в бита и поминъка на българина: паралии, танури, гаванки, похлупци, бъклици, столчета, свещници, хурки, калеми и др. Майсторите дотолкова били олицетворявани с изработваните от тях изделия, че вместо стругари, били наричани гаванкаджии - на името на едно от най-популярните и търсени изделия - гаванката.


      Изделията за домашни нужди, размяна и търговия са изработвани с малко на брой и най-обикновени и примитивни сечива и инструменти: брадви, тесавици (за сечене и дялане), куки за струговане (задна, иверник и гладежка), камък "гледеж" - за набиване на дървената заготовка на железните бодове на струга, малък мях "дуулец" (за раздухване на огъня при направа на куките, дъски за струг (лопати)
      Усвояването на стругарството не е строго регламентирано, както при другите занаяти. Изпит за получаване на майсторско свидетелство не се полага. Младият майстор, който може сам да стругова и пласира стоката си, вече се смята за самостоятелен. Необходимо е само "изваждане" на разрешително за упражняване на стругарство и търговия. В Габровско стругарството се предава по наследство. Порасналите синове започват да помагат на бащи и дядовци. Понякога на един струг се заварват да работят едновременно три поколения.
      В търсене на нови пътища и възможности за производство по-близо до купувача, габровските стругари започват да излизат на работа настрани от родните си места. В своя път те преминават през Тетевенския, Стокенския Балкан, по южните склонове на Стара планина и достигат до Македония и Анадола. Стругарите тръгват рано напролет с коне, натоварени със стока и необходимите инструменти за работа. След като продадат стоката, те се установяват в предварително подбрани удобни места (с бързо течаща вода и гори) и изработват търсените от местното население изделия. Когато са на гурбет в близки на Габрово райони, стругарите се връщат късно през есента, но в Мала Азия и Анадола те оставали с години.
      Чужбинуването на стругарите се преустановява след 1876г. поради въстанието и последвалата Руско-турска освободителна война. Въпреки това то запазва своето място в местния фолклор, тъй като години наред е определяло съдбата на голяма част от населението в Габровско. А славата и уменията на майсторите превръщат занаята в нарицателно име на селището. И в началото на ХХв., когато по икономически подем и индустриално развитие, градът се сравнява с Манчестър, по същото време на шега, но не без основание Габрово бил наричан "Гаванчестър".