Еньовден
празник на билките, слънцето и водата



      Дните около Еньовден бележат средата на годината, когато слънцето достига зенита. От този ден започва упадъка на слънчевата енергия и времето се "завърта на зима", или както казва народът ,"Еньо си намята кожуха и тръгва за сняг" Вярва се, че на Еньовден слънцето трепти,"играе" и който го види в този момент, ще бъде здрав през цялата година. Затова в миналото стари и млади са посрещали слънчевия изгрев по високите места извън селището.
      В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Това е нощ на билярките, магьосниците и житомамниците, най-потайната и мистериозна нощ през годината. Тогава всяка билка добива целебна сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва. Вярва се, че след Еньовден билките губят своята сила и не трябва да се берат.
      Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест - няма. Впрочем и за нея има половин билка, която само определени биляри могат да намерят в потайната доба на еньовденската нощ.. От набраните билки увиват венец, през който се провират всички, за да са здрави през годината.В него се вплитат 77 и половина лечебни, магьоснически, любовни и разделни билки,колкото са и болестите по човека..Еньовденският венец се пази до следващата година и с неговите билки се лекуват заболелите през година хора и животни..
      Освен билярките, през тази нощ билки берат и момите. Знае се, че момината китка има голяма любовна сила. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, тя има силата да привлича и омайва избранника на момата. В нея задължително присъстват моминските билки - божур, седефче, иглика, невен, босилек , ружа, здравец, а за да ги любят ергените, момите добавят още любиче, омайниче, лепка. Затова в народните песни се пее:


            Добро льо, магьоснице ле,
            Че как ни Добро магьоса
            Да си от поле додохме
            Да си стадото оставим?
            Иване, либе, Иване,
            Ази ви либе не мамя,
            А те ви ,либе, мамиха
            Моите билки хубави
            Омана и въртигата.
            Въртига да ви завърти,
            Омана да ви омае..

      Ако змей залюби мома или самодива - ерген, пак с билки го лекуват, но с отвара от билки-разделни. Затова народът вярва, че змеят може всичко да запали, но не и колата със сеното, защото в нея има билки всякакви.
      В нощта срещу Еньовден билярки и магьосници приготвят своите церове, като ги варят в нов, пръстен съд, неизползван до сега. Според народната вяра любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща.Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки.
            "Радо ле, магьоснице ле!
            Ново е гърне купила,
            Турнала й билки да вари
            Варила и наричала:
            Омано, омай ми либе!
            Въртиго, завърти либе!"
            Пустата дюлюлянката,
            Дюлюлянко, задели либе
            т пътя, от кръстопътя.
            При мене либе да дойде
            Двамата да се земиме.
            (Народна песен)

      За да има ефект билковото питие, болният трябва да вярва в целебната сила на билките и да се отнася с уважение към тях.
      Еньовденската нощ е и времето на бродниците-житомамници. Това са жени, които обират плодородието на чуждите ниви и го прехвърлят в своите. Обраната нива залинява, а другата - избуява.Затова през тази нощ стопаните отиват на полето да пазят нивите от такива жени. Ако бъде хваната, бродницата се прекарва гола през селото и бива подлагана на всеобщо обругаване.
      През тази нощ и водата има лековита сила. Преди да тръгне на зима в нея се окъпва слънцето, в нея се къпят и всичките болести. Ако човек се окъпе с тях, те няма да му навредят. Затова за здраве всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата. Това е едно от обредните къпания през годината.
      Еньовден е най-дългият ден в годината, изпълнен с надежда и вяра в добрите сили на природата, ден за прозрения и равносметка. Човек е част от Вселената и като всичко в този свят е подвластен на космическите закони. Това време е връхна точка и за много човешки дейности - изминала е половин година, в която е вложен много труд и е изразходвана много енергия. Както Слънцето спира на този ден в небето, за да огледа Земятя, така и човек трябва да спре своя бяг, да се огледа около себе си и най-вече в себе си, да си даде сметка какво добро и лошо е сторил през това време и по какъв път да продължи по-нататък. На този ден той е с половин година зад себе си и с половин година надежда пред себе си. На Еньовден, най-виталния ден през годината, да спрем надпреварата с времето, да откъснем стръкче росна билка, да се усмихнем на Слънцето и заредени с енергия да извървим пътя до края на годината.

Иванка Лилова