|
Националният земеделец музей - София е създаден през 1956г. Основна дейност на музея е да издирва, събира, съхранява, опазва и представя паметници на материалната и духовна култура на българския народ, отразяващи земеделската традиция по българските земи от древността до наши дни.
Маслодайната роза, която представлява наша национална гордост, е растение, много взискателно по отношение климата и почвата. Тя е едно от ония растения, Крито са избрали едно или няколко кътчета на земното кълбо. Природата е била твърде щедра да приюти в нашите подбалкански полета, наречени "(Розова долина", маслодайната роза, най-ароматната между розите, от цветовете на която се получава известното на цял свят по своя аромат и качество розово масло, употребявано в парфюмерийната и козметична индустрии.
Българската маслодайна /казанлъшка/ роза произхожда от Дамаск, поради което в миналото се казвала и дамаска. Според някои източници тя е пренесена от там с идването на турците през ХІV-ХV в. първо в Старозагорско, а после в долините на реките Стряма и Тунджа - Карловско и част от казанлъшкото полета, където в този район намира своя естествен ареал не само в страната, но и в цял свят.
Маслодайна роза принадлежи към семейство розови /Rosaceae/. Тя е многогодишен храст, който достига на височина около 2 метра. Тази култура е крайно взискателна по отношение климата и почвата. Тя обича рохки, топли, напоени, песъчливо-глинести, чакълести и каменливи почви, с известен наклон на юг. 91Ь тази причина се е приютила само в Карловско и Казанлъшко.
Българската маслодайна роза и розопроизводство са българска национална привилегия. Опитите за отглеждането и другаде в страната и извън нея не дават положителен резултат в количеството и качеството на розовото масло.
Производството на розово масло се извършва чрез дестилация на розовия цвят. дестилационната инсталация се състои от меден казан /аламбик/, паропроводна тръба, охладителен съд и съдове за събиране на дестилата - розовото масло и розовата вода. дестилацията продължава около 2 часа. Инсталациите се монтират ежегодно или групово, на открито или под навеси /гюлапхани/. Този начин за получаване на розовото масло се използва до началото на ХХв., когато се въвеждат новости в технологията и съоръженията. Въвежда се флорентинският съд за събиране на дестилата.
От 1906г. в страната започва производството на розов конкрет чрез екстракция, чрез който метод се получава най-чистата продукция. От 1935г. розовият цвят се преработва само в модерни розоварни фабрики.
|
