Облеклото съпътства човека в целия му земен път - от люлката до гроба, променяйки се в съответствие с възрастта, пола и семейното му положение.
      През ХІХ в. носията на котленки е допълвана от множество изящни украшения. В състава на празничната носия влизат не само копринените дрехи, но и металически накити: куна, халка, пафти, пръстени, гривни и други.
      За украсата на своя дом котленки с голямо майсторство и усет за красотата тъкат губери, козяци, халища, черги, килими, възглавници, була за над огнищата.
      Най-старите килимоподобни тъкани в Котел са килимените черги. Наричани са килими "през клятка" /клетка/, защото фризовете от геометрични мотиви изглеждат като клетки. След един фриз следват няколко цветни обикновени ивици, наречени "през клятка ивици". Задължително се спазва правилото на светла ивица да се изпълняват тъмни мотиви и обратно. Характерни за килимените черги са виненочервен, аленочервен, виолетов, индиговосин, зелен и черен цвят.
      В Котел килимът не е обикновена постелъчна тъкан. Дори и в най-богатите домове с него се застила само стаята, отредена за семейни тържества или за гости.
      Всеки котленски килим е свързан с определен обичай. Обичаят в понеделник, след сватбата, невестата да носи вода на свекър и на свекърва, за да им полее, е представен в килим като жена с кобилица и менци на рамо, а пред нея - бърдуче с вода. Килимът "Бъклиците" е постилан от свекървата пред снахата, когато прекрачи за първи път свекъровия дом. Този килим е постилан и при големи семейни празници и именни дни. Килимът "Лозинките", символизиращ плодородието, котленки провесват от прозореца на своя дом при лазаруването.
      В резултат от творческата дейност на котленки са се утвърдили няколко килимени образеца: "Фучилата", "Огърлици", "Динени кори", "Къдрави звезди", "Покровчета", "Таблите", "Сурвакници", "Есенни листа" /"Патрахиля"/ и други. Съществуват и междинни образци, получени при съчетаването на мотиви от различните модели килими.

Радка Нелова, етнограф в ИМ - Котел