Ковашкият занаят е сред първите в Габрово, който според османския закон от 1772 г. създава своя еснафска организация. Че ковачеството е в основата на подема в стопанския живот на града говорят и някои предания, отразени в народните песни. Най-популярната сред тях гласи, че Габрово е основано от Рачо Ковача от с. Боженци, който пръв се заселил на пътя, водещ през Балкана. Железарството е основен поминък и на населението от околните села и колиби Нова махала, Баевци, Беленци, Варчевци, Етъра, Илевци, Негенци, Стойковци и др.
      До 60-те години на ХІХ в. броят на ковашките дюкяни в Габровско вече надхвърля 500, от които около 360 са в Габрово. По същото време в с. Нова махала от 247 души мъжко население 106 са ковачи. След Кримската война (1853-1856 г.), обаче в резултат на вноса на по-качествени европейски изделия ножарството и другите ковашки занаяти започват постепенно да западат.
      Изделията на габровските ножари се изработват от желязо и стомана. Ножове без стомана не се работят, защото еснафските правила не са позволяват. Според начина, по който стоманата се споява с мекото желязо изделията се делят на три вида.
      - При първия от тях желязото и стоманата се спояват и изковава така, че стоманата да образува режещата част и върха на острието. Този начин на спойка на стоманата и желязото се нарича кайнак, а изработените по този начин ножове - кайнаклии. Така се изработвали по-евтини и за масови нужди ножове.
      - Ножовете от втория вид се изработват като стоманата и желязото за острието се наковават (диплят) няколко пъти докато станат хомогенна маса. По този начин се изработват висококачествени изделия за въоръжение (саби, ятагани) и за професионални цели.
      - Остриетата на ножовете от третия вид се изковават само от стоманени късове. Такива са бръсначите и някои специални видове изделия.


      Най-много разновидности и форми ножове се изработват в Габрово, следва с. Нова махала и после в останалите селища.
      В своите проучвания, историкът на Габрово, д-р Петър Цончев твърди, че по тип и варианти габровските ножове надхвърлят 150 вида. Повечето от тях за съжаление днес не са запазени и са известни само като названия.
      кулаклии - ножове с раздвоено подобно на уши разширение на задната част на дръжката, изработена от рога, кост или метални сплави.
      кокони- луксозно изработени, елегантни с по-малки размери ножчета с релефно оформени и богато украсени чирени от бяла или оцветена кост или рога;
      плоешки, русчушки, видински, черногорски, сръбски, немски, тузлушки черкезки - различни видове, получили имената си от мястото на пласмент или произход на модела;
      чаркчийски, касапски, бъчварски, бръсначи, сатъри, трапезни и др. - според функционалното им предназначение;
      двоечки, троечки - универсални ножове с различни големини, най-често като модел теков са поставяни по два и по три заедно в обща кания;
      кантарлии - ножове с пиринчена дръжка, в която е монтиран кантарен механизъм от разграфен лост с кукичка, закачен в разтегната пружина. Използват се за претегляне на малки тежести;
      грошлаци - малки евтини ножчета с дръжка от сливово или буково дърво на цена 9 броя за грош;
      Изработват се и големи количества сгъваеми ножове (ножки) -чекии (сои, сойки, суи). Чекията е по-малък нож, чието острие се сгъва и закрива частично в дръжката, изработена от дърво или рог. По-известни са:
      баевски - изработвани в колиби Баевци;
      беленски - изработвани в колиби Беленци;
      бабичици - с тях "бабите" - акушерки прерязвали пъпната връв на новороденото, след което не се използвали.
      рогачови - луксозни чекии с дръжки от рога на сръндаци и др.
      Третия вид изделия на габровските ножари са ножиците. Изработват се различни видове ножици, предназначени както за домакински и битови нужди, така и за професионални цели
      Като правило ножарските изделия се изработват в различни размери, най-често в три големини.
      Дръжките им се изработват от дърво, рога, кост и пиринч; дървените дръжки се наричат сапове, а пиринчените, роговите и костните - черени.
      Работата на габровските ножари е самобитна. За идване на майстори от други места, които да внесат нещо ново или подобрения не се помни нито в старо време, нито в по-ново. Затова пък традициите в занаята се тачат и съхраняват и до ден днешен. В пренесената в музея "Етър" оригинална ножарска работилница от с. Нова махала и днес работят потомствени майстори.
      Светец-покровител на ножарите, както и на всички ковачи е Св. Атанас (18 януари)