Парковата среда, ландшафта и старата архитектура позволяват в Етъра да се възпроизвеждат трудови и обредни действия, които представени в музейна среда, добиват характер на музейно експониране. Живата експозиция на музея, уюта на възрожденските къщи, дава възможност посетителите да се запознаят с основното съдържание на празниците от народния календар. На тях се възстановяват елементи от традиционната обредност, които наред с познавателната си стойност, запазват и развлекателния си характер. Те привличат множество чужди и български туристи и провокират интереса им към българското културно-историческо наследство.
      Снимковият материал на изложбата "Традиционни празници в Етъра" проследява основните моменти от празниците в музея през годините. Някои от тях са предназначени за детска аудитория и се реализират с детско участие: правене на мартеници от вълнена прежда, боядисана с естествени багрила на 1 март, боядисване на великденски яйца на Велики четвъртък, пролетните момински песни и игри на Лазаровден, гоненето на злото и прескачане на огньовете на Благовещение , летния обичай за дъжд "пеперуда" и др. Музейните празници се изграждат като спектакли, с участието на групи за изворен фолклор, изявени инструменталисти и певци, фолклорни ансамбли.
      Един от най-хубавите пролетни празници, който съвпада със събуждането на природата е Гергьовден, 6-ти май. От този ден започва новата скотовъдна година, клането на агнетата и доенето на млякото. С празника са свързани множество обичаи и вярвания, целящи да подсигурят здравето на хората и плодородието по ниви и градини.
      Друг празник, който събира много гости в музея е денят на лятното слънцестоене - Еньовден. Той е посветен на билките и тяхната лечебна сила, на слънцето, което от този ден се завърта"на зима", на животворната сила на водата. Посетителите минават през еньовденския венец за здраве и научават много за лечебните и магически практи на българите.
      Петровден е единственият ден в годината, когато се приготвя от прясно сирене и бяло брашно обредната храна "бял мъж". Тогава започва жътвата и целта на обреда е по магически път да подсигури чисто жито и бели хлябовете на хората.
      На Илинден в Етъра се възстановяват летни обичаи и обреди, като обичая за дъжд "Пеперуда", сватбени обичаи и др.
      В първият петък, събота и неделя на месец септември се провежда традиционния панаир на народните занаяти, който от няколко години се превърна в международен. В тези дни музеят събира майстори от всички райони на страната и от чужбина.
      В дните на панаира се провежда ревю на национални костюми и състезания между майстори на различни занаяти. В програмата участват изявени фолклорни състави от цялата страна. В тези дни се правят възстановки на традиционни трудови дейности, като пушене на сливи, плетене на кошове и кошници, варене на маджун от сини сливи, боядисване с растителни бои и др.
      По Коледа в музея идват коледари, които благославят и пожелават здраве и берекет, а в къщите се слага обредна трапеза. Част от коледната и новогодишна обредност са и сурвакниците от дряново дърво, изработени от децата, за да радват посетителите в новогодишната нощ.
      И тъй като изложбата бе открита на Игнажден, пред гостите на музея се представи възстановка на Игнажденска обредност.