Ако Коледа е празник на момците, то Лазаровден е празник на момите, защото момиче, което не е лазарувало не може да се ожени. За да влезе в обществото на момите, да има право да се кичи с китки, да има любовник и после да се ожени, момичето трябва да мине през този посветителен обред.
      На този ден, момичета на възраст от 12 до 15 години, облечени с най-хубавите си дрехи, накичени с булчински накити, с кошници в ръце, обикалят къщите в селото и изпълняват песен-пожелание към всеки член от семейството. Песните са своеобразна вербална магия за здраве, плодородие и берекет. Това са едни от най-поетичните песни в българския фолклор, с ясно изразен любовно-женитбен характер, в които копнежът за щастлив брак с любимия се преплита с надеждата за берекет през новата стопанска година.
      Така, чрез магията на словото се извършва прехода на момичето към категорията на момите и успоредно с това - прехода от зима към лято. От този момент момичетата показват на обществото, че са готови за женитба и продължение на рода.
      Стопанката на дома дарява лазарките с пари, брашно, мас и най-вече със сурово яйце, което е оплодителен символ, символ на жизненото начало и цикличността в природата.
      Следващият ден, Цветница, е продължение на Лазаровден. Обредите се извършват с върбови клонки, които се схващат като символ на пролетното възраждане, предпазват от злини и възпроизвеждат здраве и плодородие.
      Лазарувалите моми се събират на реката и всяка носи върбово венче, с някакъв белег на него. Венчетата се нареждат на дъска и се пускат по течението на реката. Което излезе най-напред, тази мома ще се ожени първа през годината и тя се избира за кумица на девойките. Песните, които се изпълняват на този ден са с любовно-женитбен характер.
      Пролетните празници Лазаровден и Цветница са сред най-поетичните и красиви момински празници, посветени на цветята, любовта и плодородието. Те са част от Великденския обреден цикъл, свързан с обновяването на природата и възкръсването на живота.