Рано сутринта, на деня на свети Прокоп, с изгрева на слънцето, семейството на пчеларя тръгва към пчелина. Това са баща, майка, син, снаха, дъщеря и внуци.
      Бащата носи под всяка мишница по един хляб - кравай. Единият е Боговица, другият - Светец.
      Майката носи глинено гърненце, вързано с кърпа отгоре и шарена паница. След тях вървят синът и снахата. Синът носи в едната ръка железен палешник с въглени, а в другата - глинена керемида със сух говежди тор. Снахата носи сгъната шарена черга, месали и малко бяло бакърче с блага вода и китка маточина.
      Дъщерята носи друго малко бакърче с вода и маточина и една шарена стомна с вода и кърпа в дръжката.
      Отиват на поляната на пчелина с тръвни кошери / плетени с пръчки, измазани с рядка говежда тор/. Кошерите са повдигнати на три места с камъни.
      Майката нарежда на останалите какво да правят, къде и какво да оставят - да постелят чергата, да постелят месалите, да сложат хлябовете, менчетата. Синът помага на стопанина да разгорят въглените върху палешника и говеждата тор върху керемидата. След като приготвят, всички се изправят чинно. Мъжете свалят калпаци. Майката забожда по една свещ на хлябовете и раздава по една на всеки. Палят всички свещи. Стопанинът казва: "Днеска е деня на свети Прокопий, празника на пчеларите. Да ни помага Бог и свети Прокопий - пчелар! Да са живи и здрави пчелите, да са плодят и роят и много мед да трупат!" Всички викат: "Амин!" Майката взема с дървена лъжица мед от гърненцето и маже хлябовете с лански / от миналата година/ мед. След това прекадява с палешника и тамян хлябовете и всички от семейството, а те поемат от дима с ръка към себе си. След това стопанинът взема палешника и прекадява всички кошери с пчели за здраве. Докато прекадява, нарича: "Който е честит, честит берекетлия, на трън да седи, пчели да рои!" Благословията се казва три пъти на обиколката и прекадяването на кошерите.
      След това майката подканя мъжете да изкарат от новия мед. Бащата вади ножче от пояса си, синът взема горящата и димяща керемида с говеждия тор, а дъщерята шарената паница за новия мед. Тримата отиват до кошер. Синът го хваща за върха и накланя на една страна, докато бащата подкадява пчелите да не хапят, след това рязва едно парче от восъчната пита и го оставя в паницата.
      След това снахата полива на свекър си със стомничката вода и подава кърпа да се избърше. Всички застават около трапезата. Започва честитенето на празника. Синът пристъпва към баща си и му целува ръка, честити и на майка си. Останалите също минават да честитят и целуват ръка.
      Сядат около трапезата. Стопанката взема хляба Боговица и чупи най-напред за децата и нарича за здраве. После разчупва другия хляб и нарича, само че сега започва най-напред от стопанина - все така да бъде баш пчелар, за здраве на пчелите и за много мед. След като раздаде на всички, носи останалото от хляба при пчелите и оставя на три места по късче хляб. Връща се и сяда на трапезата. Майката хапва от първия нов мед от паницата и подава на всички останали да хапнат. Всички хапват и от хлябовете. След това майката подканя снахата и дъщерята да вземат бакърчетата с блага вода, да напръскат около пчелина, за да не бягат пчелите далече, когато се роят. Самата тя връзва на три клончета до кошерите по един конец с нанизани скилидки чесън против уроки на пчелите от лоши очи, против завист. Жените се връщат към трапезата. Бащата задава гатанки на децата. "Мотовила, вила, из гора ходила, ни тревица яла, ни водица пила, и пак сита била." Децата отговарят, че това е пчелата. Бащата вади кожена торбичка от пояса си, вади по една дребна паричка на децата, на дъщерята и една по-едра на сина - за сполука и берекет.
      Стопанката подканя да побързат с хапването, че слънцето вече се дига и трябва да се приберат, та да раздаде и на комшиите за здраве на семейството и на пчелите.
      Всички стават, прибират трапезата, всички тръгват. Дъщерята и снахата пеят по пътя.

Информатор
Мата Павлова Костадинова
с. Райкова могила
декември 2005 г.