Изложба "Възрожденскa щампa"
Исторически музей - Самоков





      Корените на това графично изкуство трябва да търсим в епохата на нашето Възраждане. Поради тази причина твърде много паметници от миналото са безвъзвратно загубени или унищожени. Времето и условията са оказали пагубно влияние както върху калъпите- дървени и медни, така и върху повечето отпечатъци- те са изгнили и похабени. Това прави запазените до днес щампи- особено ценни като паметници и документи на епохата. До наши дни са оцелели неколцина творби и са пръснати главно из църкви , параклиси, манастири или частни къщи из цялата страна. Малко са и музеите у нас, които могат да се похвалят с що-годе някаква представителна сбирка от такива творби.
      Възрожденската щампа свързваме на първо място с традицията на българската книжнина. Появилите се печатни книги на български език до началото на XVII в. достигат значителен брой.
      Като се започне с печатниците извън България - в Румъния ,Венеция, Рим и др., където се печатат със славянски букви църковна литература, трябва да споменем и първата българска печатна книга- съставена на новобългарски език и илюстрирана с гравюри на дърво, излязла в Рим през 1651г.- книгата "Абагар"от Филип Станиславов.
      Така също книгата на Христофор Жефарович - "Стематография", отпечатана във Виена през 1741г., тя е първата печатна българска творба със светско съдържание. От чистото илюстративно дело се достига и до самостойна графична отпечатка , която е носила популярното народно име ЩАМПА. Тя намира при условията на нашето Възраждане благоприятна почва за зараждане и развитие.
      Повечето от щампите са работени и печатани в Света гора и в редица градове на съседните страни. От края на XVIII в. и началото на XIX в. щампарници започват да функционират и у нас. Познати са ни такива в Бачковския манастир, Врачанската обител, Троянския манастир и разбира се Рилската Света обител. С това манастирът печели известност и слава. Печатането на щампи се налагало не само заради религиозната пропаганда, но това е носело и значителни приходи.
      Щампарите от Рилския манастир са имали връзки и със Самоков, където манастирът още през XVIII в. създава свой метох. Още през първата половина на XIX в. в Самоков, средище на прочута живописна и резбарска школа, възниква и се развива и местна гравьорска школа.
      Щампарството става професия на мнозина самоковци, а по- късно и на цели фамилии.
      От 1828 до 1884г. Никола Карастоянов печата щампи и книги с илюстрации. Освен стария Никола , в тази работа се включват и синовете му Анастас, Сотир и Владимир.
      Друга гравьорска школа е фамилията Клинкови. До тях най- подчертано се отделя иконописецът Георги Хр. Клинков / 1843-1896/. По същото време щампи е правил и друг самоковски майстор на четката- Никола Образописов.
      Редица самоковски и др. анонимни гравьори внасят нови стилови моменти в композиционната наредба на изображенията, загатват не веднъж за бита и средата, в която живеят. За това щампата е наше ценно художествено наследство.