Народните вярвания свързват деня на свети апостол Андрей Първозвани с прелом във времето. Смята се, че оттогава денят започва да наедрява, колкото едно папурено или просено зърно. Някои пък определят уголемяването, колкото един подскок на петела от прага навън. Народната аналогия за удължаването на деня се свързва с близостта на произношението Андрей - Едрей. Затова вярванията за наедряването стоят в основата на Андреевденската обредност, свързана с плодовитостта на реколтата, животните и хората.
      В нощта срещу празника всяка стопанка сварява в ново гърне царевица. Вярва се, че както наедряват и набъбват сварените зърна, така ще наедряват и посевите по нивите и всичко, което ражда. Затова в гърнето с варивото слагат по няколко зърна (обикновено три) от всичко, което се сее - боб, жито, ечемик, овес, ръж, просо, леща, грах, и всякакви други семена.
      На Анреевден всеки трябва да хапне от варивото, за да е здрав през годината, да му е пълен живота и къщата, да му върви на добре.

Из “Календарни обичаи на балканджиите”
Ст.н.с. д-р Ангел Гоев