През Възраждането повече от 26 занаята в Габрово и околните колиби дават препитание на населението. Още тогава габровци майсторят всичко, което се прави от желязо, бакър, дърво, кожа, вълна, козина и т.н. и т.н. Всичко, което се произвеждало в работилниците, нашенци продавали навред. Със стоките си те стигнали до Гърция, Сърбия, Русия, Австрия и Азиатска Турция. А в Букурещ наредили цяла улица дюкяни, та румънците я кръстили „Страда Габровени.
      Този дух на Възрожденско Габрово е искал да съхрани създателя на Етъра – Лазар Донков. А опасността миналото да бъде безвъзвратно загубено го кара да преследва до край мечтата си да създаде действаща експозиция представяща бита, поминъка и културата на Възрожденско Габрово.
      Създаването на действащ музей на открито е възможно само благодарение на целенасочена и перманентна проучвателска, събирателска и изследователска работа. За повече от 40 години във фонда на Етъра са събрани над 35 хиляди експоната.

      В нашата изложба сме се постарали да поднесем частица от това богатство

• Подчертаното присъствие на ковашките занаяти в тяхната разновидност демонстрират голямата роля, която те изиграват за икономическото развитие и просперитета на Габрово – показателни са и думите на чуждестранните пътешественици, които наричат Габрово истински циклопско селище, резиденция на бог Вулкан или оприличават селището с една голяма работилница.
• Дърводелството съчетава природните дадености на нашия край с майсторлъка и предприемчивостта на хората. Бързо течащите води и богатството на гори, превръщат дървостругарството в основен поминък на колибите, намиращи се южно от Габрово. Славата на нашите гаванкаджии се разнася далеч от Българско.
• Занаятите свързани с обработката на кожи са били сред най-престижните в нашия град. А габровските грънци отдалеч се познават по техните шарки и специфични форми.
• Не е възможно да се потопим в атмосферата на миналото без колорита на домашните тъкани и сдържаната красота и практичност на носиите от Габровско.