Родината на копринената пеперуда е древният Китай, където от копринените нишки на пашкулите са тъкали прочутите китайски платове.
      Копринената буба се отглежда от преди 4000 години. Поради ценната копринена нишка, която тя дава, нейното отглеждане се обособява като специално занятие на знатните привилегировани съсловия в границите на Великата Китайска Империя. Изнасянето на буби или бубено семе извън границите на империята се наказвало със смърт.
      През 550 г., византийският император Юстиниан отказал да плаща на Китай за скъпата коприна. Той вербувал двама персийски монаси и ги изпратил със задачата да откраднат тайната за производството на коприна. Две години по-късно монасите се завърнали в Константинопол, с ларви на копринена буба и семена от черничеви дървета, скрити в кухините на техните бамбукови бастуни.
      Днес този селскостопански отрасъл е застъпен в много страни. Япония е най-голямата производителка на пашкули на човек от населението, а България до 70-те години на ХХ век се нарежда на трето място в света по производство на пашкули на човек от населениета, след Япония и Корея.
      От края на ХVІІІ век – се намират изобилни писмени данни, които дават ясна представа за състоянието на бубарството и копринарството в България и в нашия край.
      Отглеждането на черничеви дръвчета – храната на копринената буба, е основното изискване, за да има бубарство. Поради благоприятните климатични условия във всички селища в Хасковския край са могли без особени усилия да садят и се грижат за разтежа на черничевите дървета.
      От началото на ХІХ век местни специалисти са могли да произвеждат и скъпото бубено семе и са снабдявали целия район с необходимото бубено семе. Първите греньори са се учели от опитната станция в Бурса и от търговци на бубено семе, идващи от Франция и Италия.
      Дълги години, произведените пашкули в нашия край са били изкупвани от търговци от Одрин и Солун и от търговци от Италия.
      Със създаването на свилоточената промишленост в Свиленград, Харманли и Хасково, която преработва цялото пашкулено производство от края, цената на пашкулите се увеличава чувствително и се стабилизира. Интересът към бубохраненето се засилва, в резултат на това, че от 1935 година Българската земеделска и кооперативна банка е монополист на покупката на произвежданите в страната пашкули.

      Домашното добиване на коприна става по твърде примитивен начин, повтаряйки древния опит в свилоточенето. Неголямо количество пашкули /около килограм/ се изсипват в казан с вряла вода. Като омекнат, се разбъркват с дръвце или метличка, за да се захванат нишките от пашкулите. Те се изтеглят внимателно и се полагат върху гладка повърхност – синия, софра, тава, посипват се с пясък, за да не се объркат. Коприната се намотава на мотовилка, след това на на “пасма” – чилета и се пресуква на ръка или на чекрък. Получената коприна се използва за тъкане на платове, или смесена с памук за платна за ризи, кърпи; за бродерия и украса.
      Едно от най-ценните качества на коприната е нейната здравина, нейната трайност. Ето затова се радваме на непреходната й красота столетие след създаването на копринените платове и украси, показани в експозицията ни.
      От първите години на съществуването на отдел “Етнография”, при Историческия мудей в Хасково, наред с всички съкровища, които уредниците са започнали да събират във фондовете, са скътавали и съхранявали коприна – ризи, завивки, нощници, шалове, покривки, кърпи и платове, много копринени платове от сандъците на семейства от Хасково, Свиленград, Харманли; от големи и малки села, от богати фамилии и от бедни семейства – ето сега показваме това богатство.
      В чеиза на всяка девойка от Хасковския край най-ценени и най-скъпи са били платовете и дрехите от коприна и бродираните с коприна кърпи и покривки, приготвени с много търпение, умение и любов, за да служат през целия им живот в делник и празник, за дарове и спомен.
      В изложбата показваме домашнотъкано “финиково” платно, тъкано на традиционния в нашия край хоризантален стан, на памучна основа или с вътък, премесен с памук или фина вълна.
      Показваме копринени платна, тъкани в първите фабрики в Хасково, на “железни станове” от началото на ХІХ век, с фини нишки, добити от хасковските филатури. По-заможните градски семейства правят чеиза на дъщерите си точно от тези платна – покривки за легла, за маси, завеси за прозорците, фино бельо и шалове, кърпи и различни дарове.
      Повечето от платната са с естествения цвят на пашкулите, но се срещат и оцветени тъкани.