В старите езически времена човекът е вярвал, че светът на живите и светът на прадедите са едно цяло. В неговото виждане водеща е била идеята за плодовитостта на земята, хората и животните и за да я осъществи той е трябвало да стане "друг". Именно маската е неговото средство да премине тази граница и да допринесе за собственото си благополучие. Тя стои на границата на "този" и "онзи" свят, приобщава човекът към отвъдното, помага му да "прекрачи прага" към ирационалното.
      С тези древни вярвания се обяснява сериозното присъствие на богатите на семантика маскарадни игри в новогодишната и раннопролетната календарна обредност у българите. Тези обичаи са живи и днес.
      Маскарадните игри са изява на най-жизнените и устойчиви традиции в ергенската обредност, възкресяващи играта на маскираните като ритуален богослов за здраве, плодородие, благоденствие и добруване. Маскираните изпълнители (ергени и женени мъже) се наричат кукери, сурвакари, старци, бабугери, джамалари, камилари и т.н. Облечени са в кожи или традиционни женски костюми, на кръста с тежки нанизи от звънци и хлопки, на главата с чудновати разноцветни маски. Участниците ги изработват сами, като влагат в тях не само традиционни елементи, но и собствено творческо виждане, тънък усет към красивото и богата фантазия. По-голяма част от тях са страшни, върху някои са оформени огромни уста със зъби, други са зооморфни. В Югоизточна Тракия ги изработват от женски престилки или парчета дебел плат, върху които нагъсто се нашиват пайети, мъниста, огледала, стъкълца, вълнена прежда, гайтани, панделки. При някои в горната част се оформят два рога.
      Маските представени в изложбата са изработени от ученици от VІ клас на СОУ "Васил Левски" в Стара Загора, ръководител е учителката по рисуване Юлия Славова.