|
|
В най-югоизточната част на Бургаския регион се локализира
една от най-старите контактни зони на Балканския
полуостров, свързана с активния синтез през хилядолетията между
различни етноси, култури и религии . Върху тази основа само на 200 км от
древните проливи , разделящи и обединяващи Европа и Азия, в планината Странджа и днес могат да се открият
живи традиции, свързани с магическия обред - игра върху огнена жарава . Той продължава да се практикува от местните общности в Бургаския регион със същото преклонение и вяра в божествената сила на слънцето
и огъня. Запазени единствено в тази част на България,
тези феномени на сакралната култура се определят от изследователите им като следи от древното българско /тракийско / наследство.
Древните огнища на магическа обредност с огнена жарава – „нестинарството” са запазени до началото на ХХ век в 26 села по Южночерноморското
крайбрежие, разположени
в днешната Царевска община и околността на градовете Мидия и Виза /сега в турска територия/. Тяхното население принадлежи към най-старата – „автохтонна тракийска” за крайбрежна Странджа етнографска група „рупци”, и има особена историческа съдба. В периода на османското владичество, то остава изолирано
от официалната политическа, етническа и религиозна система, което е причина за запазване на здравата връзка с по-старите пластове в традиционната култура от древна Тракия и орфическите мистериални празници. Това не е случайно, защото именно в тази част на
Странджа се откриват най-много мегалитни паметници от ІІІ – І хил. пр. Хр.
и останки от уникални тракийски светилища. Тяхното физическо присъствие се допълва от откриването на археологически следи на невероятно
извисена мистериалност
и култови практики, свързани с древни митологични реликти. На първо място
това е Соларно-хтоничния
култ , насочен към почитане на божествеността на Слънцето и свещения му брак с Богинята – майка – Земята, раждането на техния син и жертвоприношението му в символиката на огъня- т.е. пренасянето му в нематериалния божествен свят.
В танца на нестинарите
се откриват далечни реминисценции на древни тракийски
култови практики за магическо посвещение. Подобно на древните земеделски общества, те вярват, че началото на годината започва на 23 април /Гергьовден по стар стил/,
когато се възражда природата. Разполовяването на полугодията, съответно маркирани от Гергьовден и Димитровден, е свързано и със звездния календар на нестинарите, в който най-важно място заема съзвездието Плеяди - в народната традиция “Квачка” или “Кокошка”. В средата на май до
края на юни съзвездието се явява в долната част на звездната карта на северното
полукълбо. В средата на периода, когато то е “долу”, нестинарите почитат огнената еманация на слънцето ,
като през нощта правят своите игри върху огнена жарава.
При приемането на християнството нестинарите приспособяват стария тракийски пантеон към новата религия и се вписват в християнската празнична култура под покровителството на Св. Константин
и Елена, чийто празник съвпада с кулминацията на нестинарските игри - 21 май по старото летоброене и на 3 юни по новото.
И това не е случайно, защото Св.
Константин Велики е бил поклонник на слънчевия култ и орфическата философия и именно това го е направило толерантен към християнството. На смъртния си одър той приел
новата религия – християнството и така посочил пътя на единението на духовните ценности. Затова нестинарите са ревностни християни и благочестиви праведници, а преди игрите в огън се пречистват
с пост и въздържание -
40 дни те спазват редица нравствени въздържания , за да
получат подкрепата на патрона си в тяхната пророческа мисия.
Празничният ритуал започва от ранна утрин с обредно шествие, начело на което
се движат млади момци, носещи богато украсени икони на Св. Константин и Елена.То обикаля в кръг около селото и заедно със свещеник обхожда свещените за селището извори и параклиси.
Важна роля в обредните елементи играе кръгът, символ на слънцето.
Освен обиколката в кръг около селото, с кръгла форма се оформя
и главната ритуална сцена. През целия ден на
площада на селото гори огън, разпалван и поддържан от стар нестинар ,а жаравата се разстила в кръг с диаметър около 8-10 м. Рано сутринта в една от уважаваните
нестинарски къщи е извършено жертвоприношение с теле, от което
се приготвя обредно ястие –“курбан”за всички участници в празника. След свечеряване започват неспирни хора в кръг около жаравата. Под тежките , насечени звуци на ритуалния
тъпан, „прихванатите” нестинари изпадат в особено екстатично състояние, но първи влизат боси в жаравата старите „главни” нестинарки . Подвиквайки силно и насечено , те пресичат
на кръст жаравата и после танцуват няколко минути със свещените икони в ръце - така отварят свещеното пространство за посвещението на другите в огъня.
По време на
нестинарската игра около кръга на жаравата непрекъснато обикалят музикантите със свещения тъпан и носачите с иконите. Така те пазят
свещеното пространство по време на
магическите действия на своеобразните шамани /главните нестинарки/.
Ритуала изпълняват нестинарите Цветана Цъгова и Михо Атанасов.
н.с.
Цоня Дражева
Директор на Бургаски регионален музей
|
