През Възраждането, всяка еснафска организация си имала свой патронен празник, свързан с определен светец, покровител на занаята.
      Често това е свързано с легенди около живото на светеца. Колкото по-богат и силен бил еснафът, толкова по-тържествен и пищен бил празникът посветен на светеца-патрон.
      Занаятчиите, празнично облечени, със семействата си, начело със еснафското знаме и музика, преминавали през улиците на града и отивали в църква за тържествен молебен. Отслужвала се и панихида за покойните майстори. Раздавало се на всички от житото и осветените хлябове. Празникът продължавал с обща трапеза, която често прераствала в общоградско веселие.
      В Габрово са известни следните занаятчийски празници:
      Св. Атанас - покровител на ковачите
      Св. Никола (Никулден) - патрон на кожари и кожухари
      Св. Троица - патрон на терзии и хлебари
      Св. Спиридон - покровител на грънчари, чехлари, куюмджии и бакърджии

Св. Спиридон, 25.12.1937 г. празник на браншовите сдружения -
чехлари, куюмджии, бакърджии и грънчари.

      Защо Св. Спиридон е покровител на грънчарите?
      (легенда)
      "Свети Спиридон пръв се опитал да направи съд от глина. Мъчил се, мъчил се, но не успял, защото глината се лепяла по ръцете му. Тогава се разплакал. Сълзите паднали върху глината и той разбрал, че за да източи съд на колелото, трябва да вземе вода. Замесил глината с вода и направил първия съд. След това го опекъл. Оттогава насам светецът се счита за покровител на грънчарите".