Просфорните печати са особени обекти - те са ключов елемент на църковния живот, участват в най-сакралното християнско тайнство. Като при всеки култов обект в тях се влагат строго определени религиозни символи, формата им е канонична, но все пак има и различия. Особености има и при разпространението им. В някои краища на страната те се използват само в църквите, а в други са задължителен инвентар на всяка къща.
      По принцип просфорите са затворени в църквата. Те участват в религиозното тайнство Евхаристия. Действията с тях се извършват далеч от очите на вярващите - в олтара, където преди Светата Литургия се извършва "претворяването" на хляба и виното в тяло и кръв Христови. Същинските православни просфори са малки кръгли пшенични хлебчета, направени от две парчета заквасено тесто, върху които е нанесен специален печат с определени символи. Най-важният символ е Агнецът - квадрат с вписан кръст и изписване ИС ХС НИКА. Върху него в ритуала проскомидия се извършва символично безкръвно жертвоприношение. Частици от Агнеца се "претворяват" в тяло Христово и участват в Светото причастие на вярващите. Върху някои просфори се отпечатват два или три агнеца и полета, символизиращи Света Богородица и ангелските чинове. Те също имат строго определена роля в литургията.
      Освен църковните печати има и домашни просфорни печати, които се ползват не за причастие, а за различни видове обредни и празнични хлябове. В сравнително голяма част от страната те са много разпространени и всяка християнска къща има своя просфорник, който съхранява в домашния иконостас редом до иконата- покровителка на дома. Има както традиционни печати с Агнеца, така и с образи на светци и други свещени символи. Някои от фамилиите имат печати, върху които се изобразяват инициалите на домовладиката. При домашните печати формата не е строго определена и народният гений може да се развихри в пълна степен. Най-често това са дървени кръстове с различни орнаменти, в основата на които е резбован Агнеца. Някои са правени от майстори, резбата по тях е вниматено изпипана, а други са образец на т.нар. пастирска дърворезба и са дялкани любителски.
      При домашните печати църковната анонимност е забравена и авторите често изписват имена, населени места, години. Днес тази информация е особено ценна. Нищо не е случайно в един дървен кръст - независимо дали е майсторска или "недодялана" изработка. Формите и орнаментите свидетелстват за различни школи и влияния, които също са важни за разбирането на културните или битови взаимодействия във времето.
      Важна част от подготовката на изложбата бе възможността да се проучи каква е днешната им канонична употреба в най-консервативното място за православието - Света гора. По време на изложбата посетителите могат да видят научно-популярен филм, отразяващ правенето на просфори в манастирите Симонопетра, Хилендар и Зограф и изработването на просфорни печати в една от келиите към Великата лавра "Св. Атанасий". Много от кадрите и фотосите са уникални. Филмът и фотосите бяха направени, благодарение на помощта на София Франс Ауто
      Изложбата разполага с печатен каталог, в който намират място много от най-интересните образци на просфорни печати.

Иглика Мишкова
куратор на изложбата