Най-голямо приложение водата като двигател намира в гайтанджийското производство и по-точно в един технологичен момент - плетенето на гайтан.
      Началото на механичното плетене на гайтан се отнася към първите десетилетия на XIX в., когато се появява чаркът - първата българска машина. В този период много габровски ковачи, предимно сахатчии, преустройват работилниците си за производство на чаркове, които продават в гайтанджийските центрове Карлово, Калофер, Сопот и др. Плетенето на гайтан в Габровско започва през 30-те години на XIX в., а от 60-те години занаята е един от най-силните в района. Броят на чарковете достига 700-800, а производството - 1,5 млн топа (гранче) гайтан. Затова интензивно развитие на гайтанджийството особено много допринася използването на водата като двигател при плетенето. Главната предпоставка за това е съществуващата традиция и наличието на много разнообразни съоръжения на вода.
      Чарковете за плетене на гайтан се подреждат в специализирана сграда, наречена гайтанджийска одая. Сградата е на два етажа, задължително опряна на вадището. Горният етаж представлява нормална стая, а отдолу под пода, който е само от дъски, са разположени двигателните механизми на чарковете. Броят на чарковете, монтирани в работилница, е различен в зависимост от размерите на одаята и от възможността на водата да задвижва определен брой машини. Най-често срещани одаи са с по 10-12 до 15-20 чарка,
      Гайтанджийските одаи са строени извън селищата на удобни до вадищата места. Обикновено те са групирани по няколко (от 3 до 10), разположени една до друга, за да се използва рационално водата на едно вадище. Понякога се редуват не само одаи, но и воденици, тепавици, валяваци. От втората половина на XIX в., поради огромното търсене на гайтан, чарковете започват да работят денонощно. За да могат да работят и целогодишно, броят на гайтанджийските одаи високо в планините по горното течение на р.Янтра и Сивек, Стражка река и р.Козящица се увеличава, където през зимата водата не замръзва. Именно в тези райони гайтанджийските одаи просъществуват най-дълго - до 1947-48 г.
      Плетенето на гайтан се осъществява от двигателен механизъм, отделен за всеки чарк; работен механизъм - самата машина - чарк; приспособления, осигуряващи опъването и събирането на изплетения гайтан.
      Водното съоръжение на чарка фактически копира това на воденицата-караджейка - перей, дървено вретено, метална ос, която излиза малко над пода на одаята и върху нея ляга голямо зъбно колело. То е подвижно и предава движението от водното колело към чарка.
      Чарковете се нареждат по дължина на работилниците близо до стената. Сплитането на гайтана се извършва от чарк, който се състои от зъбни колела с перки, предаващи въртенето към метални клеми, носещи дървени калеми с намотана на тях прежда. Движението им става по строго определен път, оформен от метална плоча. Двете групи калеми - леви и десни - се движат по самостоятелни, взаимопресичащи се елипси. Сплетеният гайтан се опъва от няколко приспособления (макара, летка, гребен и др.), които осигуряват и равномерно плетене. Готовият гайтан се събира на дървени макари, най-често с камък под тях за тежест.
      Има чаркове за гайтан с 8, 10, 12 клема. Те се обслужват от един или повече чаркаджии - така се наричат майсторите, които се занимават само с плетене на гайтани. За да може да се обслужват повече машини е въведена хитроумна автоматика. Чрез съвсем примитивни приспособления се осигурява спирането на машината при скъсване на нишката и при падане на опъващата тежест на пода.
      Цялата по-нататъшна обработка на гайтана - пърлене, боядисване, подготовка за търговия, се извършва в други работилници (бояджийни) извън одаите.
      Гайтанджийската одая в експозицията на Етъра е пренесена през 1964 г. От местността Тепавиците край Габрово от 60-те години на XIX в. Особено интересна е вратата й, на която са записани различните природни бедствия - наводнения, снеговалежи през месец май.
      В съседство с одаята е бояджийницата. В нея е монтирано огнище за пърлене на гайтан, казани за боядисване, място за свиване и теглене на готовия гайтан. В миналото черният цвят се боядисвал с листа от смрадлика.